I think of you in colors that don`t exist.

29.05.2012 г.

Удо

вижте, безразлични са ми тегобите ви. как тънете в нищета душевна, как се оплаквате, как искате и искате и искате... и аз искам. мир за душата ми. и за душата му. днес си отиде приятел. мога да го нарека щастливец. почивай в мир.
първи целувки
измечтани мигове
началата имат значение
* * *
смръзналата се софийска улица
и летният ми потник под палтото
кубинките и черната шапка с цветето
ръцете в ръкавици
устните студени
сетне дългата нощ
преминава като миг
и се будим в едно легло
незнайно защо
тръгвам на някъде
мисля, че няма смисъл
блея по витрините
все още с дрехите от вчера
не излизаш от ума
но все така мисля, че няма смисъл
и ето, че навлизаш в живота ми
леко и със сила...
и все още си тук
не светиш днес в зелено. първи ден, от както те няма, защото освободил си се от хомота, робския.  а ние? седим и чоплим нокти зад решетките на нашия избор. временен, но продължил с години, както всяко временно решение. не ме интересува нищо вече. смешни, жалки същества. дъждът ми стана безразличен. и всичко между девет и пет часа. има смисъл единствено любовта. за пореден път ще го изрека.
ако успея да преодолея това... всичко ще бъде перфектно. няма съмнение, че друга кула пясъчна ще рухне, но... нищо не се знае.