I think of you in colors that don`t exist.

11.12.2012 г.

потъват корабите у мен. потъва всичко. нищо не е наред и е застинало. където и да боцнеш с вилицата в моя живот - все хаос и безпорядък. няма и един подреден шкаф. как живеят другите? адресът в документите им отговаря ли на този по местоживеене? имат ли неплатени сметки, данъци, такси и дългове? имат ли несбъднати мечти и незавършени планове? имат ли няколкостотин разбити сърца зад гърба си? имат ли в животите си хора, които дори не искат да чуват за тях?  имат ли приятели, че дори роднини, на които все обещават, че ще се обадят и никога не го правят? и днес  е вторник, да, пак някакъв ден от седмицата, отмерва дишането ми, часовникът, и имам силни болки в гръдната област. дано не е нещо, от което да се умира. конят ми си е изгубил юздите. за ушите ли да го хвана, за гривата ли, за кое? как се държи кон без юзда? как се направлява живот излязъл от релси. неспособно и тягостно. немеещо. сякаш се гледам на екран. сякаш това не съм аз, а някой друг. събуди се, събуди се , събуди се от този филм. да изляза ли, да се прибера ли, да продължа ли, да се върна ли, да остана на същото място... а краката ми не издържат. искат да бягат надалеч. от апатията, да избягат. все нещастни, все пристрастени към страданието. все, все, все...... все пак това съм аз.  и има защо.

всеки се е чувствал така, нали? поне веднъж. и когато се случи! спомнете си, че слънцето чака зад ъгъла.
"пия си кротко и безразлично" беше точната дума. не помня кого цитирам, за съжаление.
но пия си кротко и безразлично ми беше думата.  вторник вечер. ето ме. цялата. от глава до колене. мисля, за теб. и това е. ти. косата, очите, ръцете. чашата ми с водка. до половината пълна. цак. наполовина празна.

има дупка в корема ти
има дупка за мястото на сърцето
има дупка в главата ми
има дупка в моста от мене към тебе
има цяла вселена
на малки потапяния,
преплетени струни,
безметежни очаквания
и загубени урви
стар си ми ти
и едновременно нов

прозата се протяга, търси къде да полегне. заместват я стихове.
заместват я снимки:
на един малък проектор, на дъното на съзнанието, по коридора в ляво, там прожектират снимки на зъбите ти. как проблясват в тъмното. как се впиват в нищото, дъвчат и вкусват. как се разтяга езикът ти, в готовност да облизва. как се затварят устните и изпъват струните на гласа. там е безплатна прожекцията. стига да можеш да стигнеш навреме. 
лъжа е това, че има непосветени текстове. лъжа е, когато стихът е поза. лъжа е, когато не съществува героят. лъжа е, че не е биографично. лъжа е и всичко, което ти казах.

i`m in a sofia state of mind. my way.

навън вали сняг, сигурно сте забелязали, а аз съм щастлива. направих си разходка в снега по софийските улици, докато си тананиках и се зазяпвах, във всичко по пътя ми. летя, не стъпвам по земята. предстоят ми хиляди нови посоки и така се вълнувам, че едвам се сдържам да не изкрещя на целия свят, колко е хубав животът. лека равносметка започвам. отдалеч. все пак е декември. отново.
не се обръщам назад, в момента. напротив. но с лека усмивка си спомням изминалата година. хубава, хубава, хубава година. това е. може да се напише роман за нея, може да се изпее, изсвири или пък изтанцува. нищо не ми е липсвало. най-важното за мен е присъствало. любов, музика, море, красиви хора, приятели, кучета, котки, мама, тате, свет... всички... косата ми е все покрита или от морска сол или от снежинки. тичам напред и само сменям шапки и шалове. пришивам им  цветя. забождам брошка, слагам пръстен, очна линия, червило, всеки път в различен цвят. излизам, влизам. младостта е във вените ми. смея се като дете, после тихо плача. а някак рабрах и от страничен наблюдател, че все пак спазвам обещанията си. дори и тези към себе си. 
отстрани вероятно изглежда като поза или преструвка, но аз съм щастлив човек. от малкото останали такива. дори да не ви се вярва. i`m in a sofia state of mine. и отново вървя напред.