I think of you in colors that don`t exist.

27.03.2011 г.

петъкосъботонеделя

няма такова случване.
от петъчна бира и ром с кола
до съботна 17 часова вечер
от която ми се изправиха къдриците
нещо започна да се пълни в мен
а после преля и изпълни пространствата

неделната сутринообедна
в която ми треперят краката
а после след два душа
намирам малкото сили
останали на дъното на петите ми
да се извадя от сънното състояние
и да изляза

купувам торта и след 15 минути
съм в пространство с много хора
странни и различни
извадихме от някъде карти таро
и предричахме съдбата

после се появиха китари
и онази жена с ангелски глас
а домакина вече не е така притеснен
че гостите седят на земята
поради липса на столове
после се понасяме през shape of my heart
до да живее рокендрола
и кучето от крайният квартал
а аз не помня от кога не съм спал...

отново пиша лично и автобиографично
и нека ме извини този, на които това не му изнася
защото произвеждам ендорфин,
а пък вече съм безкрайно далече
и не можеш да ми го смукнеш...

25.03.2011 г.

двадесет и четири

24 е денонощие
24 са годините ми
24 пъти руших себе си
24 часа имах, за да забравя
24 сълзи в канафката паднаха
24 лъжици имам в шкафа си
24 е число на годината
24 по 5 е мисълта ми в секунда
24 без 10 заспивам уморена
24 градуса е времето навън
24 усмивки ме чакат утре
24 сиви бетонни сгради ще напусна
24 венци с цветя ще свия
24 чифта обувки
24 стиха
24 спирам до тук

Love is...

Любов ли?
къде съм я чувала тази дума
значението й беше...
нещо като изненада, неподвластна на
моите решения и сърцестоене
нещо като инат
нещо като тъпа болка в главата
нещо като категорично оставане
в бар до 5 сутринта
въпреки, че музиката
е кофти
и хора няма никакви
нещо като да се напиеш до безпаметност
а после да повръщаш върху сандалите си
неправилни асоциации?
понякога.

но всъщност знам значението й
от тълковния речник
и от Първо послание на апостол Павел до Коринтяните
... дълго търпи и е милостива, не завижда,
не се превъзнася, не се гордее,не безобразничи,
не търси своето, не се раздразнява,
не мисли зло,
не се радва на неправдата,
а се радва заедно с истината...

знам, че съществува в главите ви
както и дядо Коледа, впрочем
носите я, пазите
но всъщност сте сгрешили смисъла й
отдавна сте го преиначили и извратили

Петък

бяла чайка днес в 8:16
прелита над цариградско
рее се над сивите блокове
не ми трябват лястовици
нито щъркели
лято е...

прескачам пролетта
както винаги нямам търпение
да дочакам
случващото се
а просто искам да мога да се спра
и да му се насладя
защото е вълшебно
и светлината навън е вълшебна
в петъчната сутрин
в която отварям очи
и всичко е залято със слънце
а котката мърка до главата ми
и ми казва, че
днес е моят Ален ден
в който ще летя
Денят
който сам по себе си е чудо
и не спира да ме очудва

22.03.2011 г.

the time of my life

времето. несъществуващо понятие, което сме измислили, за да ни е лесно или трудно.
времената. в които живеем. съществуваме. и всеки преминава през собствения си ден, като през водна пързалка. пищим или се смеем. с глас или без глас.
а аз започвам да се чувствам леко виновна, за собствените си планети, на които живея без никой да подозира. за това, че драматизирам случки незначителни, получавам сърцебиене, вдигам кръвно, оставям се на кръвопийски телефонни обаждания или се влюбвам? докато светът ни се руши, изменя, търпи пореден катарзис, на милиони хора им се сбъдват кошмарите, пишем история, живеем в наистина смутни времена, докато всичко това се случва, аз живея капсулирана, гледам през непробиваемо стъкло и се опитвам да приспя собствените си демони.
но винаги така сме живяли. животът не спира и по време на война и по време на холера. и всичко се случва и всичко е в движение, но това което остана зад гърба ми няма да се върне никога.

18.03.2011 г.

24

сутрин. сапун, топла вода.
вечер. мартини, цигари, синя светлина.
сутрин. слънце, мисли, усмивка.
вечер. топлите ръце на майка ми и баща ми.
сутрин. кафе и сандвич със сирене.
вечер. котката и сълзите ми.
сутрин. надежда, смях и мечти.
вечер. няма ги твоите ръце.
сутрин. но така е по-добре.