I think of you in colors that don`t exist.

27.02.2013 г.

зеленооки момичета, дракони и слънца с рошави пипала се разхождат из ума ми и чакат да ги нарисувам. днешното Вчера е набъбнало в клепачите ми и ги изпълва с Умора. тялото търси мека Упора. дланите търсят длани, ходилата студени чаршафи. нощта отлита сякаш не я имало. сутрините миришат на мен. замръзналите улици разговарят. за времето, за хората, за планината... нашепват ми, че всяка от тях може да ме отведе у дома. намерих стих в телефона си. написан от mark , изпратен на някого, твърде отдавна, за да е било истина.


Денят е груб хирург
с ръждясал скалпел,
който ни изрязва
един от друг
за да ни спаси
от сиамското близначество
на нощните ни мечти.

* * *

26.02.2013 г.

нощни диалози

* * *

- имам си две неканени гостенки на прозореца
- искат да влязат
- нощни пеперуди
- гледат ме през стъклото

- мм пусни ги в корема си



* * *

- сънувах, тази нощ, че ти се обаждам
- и ми казва, че "номерът не съществува"
- какво ли значи?

 - ами можеш да пробваш for real да видиш дали дава свободно

- еми страх ме е, че верно ще ми каже, че не съществува .)))


* * *

25.02.2013 г.

"...и напразно се вслушвам, няма звук, няма зов, 
като в старите филми, като в първа любов..."

тишината на спомена, казват, разяждала
тишината на дъното ми
безпощадните кадри
между имането и нямането
но ще цъфнат черешите
и тази година
и пак ще сме заедно



за първи път не искам тази пролет
стискам зимата за ръцете ледени
не се обади,  не отговори, мълча до последно
а времето отлетя неусетно
после се занизаха дните кални
а тук там тревичка се провира
през пръстта
гледам дъжда през прозореца
и не искам да мисля за него
не избирам лесните пътища
и не искам тихото съпротивление
на полегатия склон
но ти го искаш
а трябва да ти опростя нещата
да съкратя ненужното
а после ще се спуснем
по който и да е склон
но предлагам да изкачим и някой връх
за разнообразие

16.02.2013 г.

усещам силата си на моменти
свила се като кълбо прежда в корема ми
разпръсквам я
оглеждам се за поражения
искаш или не, винаги съм в средата на бурята
сред хората
център и понятие
смисъл и притегателност
всеки иска да ме пипне
всеки иска да ми се усмихне
да прокара пръсти през косите ми
а мен ме вълнува единствено
чувството, което ме обзема
когато съм сред тълпата
уж сама, но ти си там
и съм никоя
и съм някоя
и потъвам бавно в музика
без да помня, без да ме е страх
не изпитвам нищо
само топлина и смях

и така между делничните ни боричкания, между работата, закуската и вечерята, прането, чаршафите, парите, колата не иска да запали, млякото е свършило, някой се чувства обиден... между всичката тази плява си е отишъл един герой. фалшив или не, герой на нашето време. с неговия глас съм отгледана, с неговия опасен чар и някъде между сините му очи и тихата му усмивка, някъде там е излетял огромния му дух и е станал част от вселената. поредният. а дали е късно за друго? и стъпките му ще стоят завинаги по пясъците на сърцата ни, белязани.

9.02.2013 г.

нощите са дълги, дните жадни. сняг се сипе на парцали, аз съм мека ръкавица. нагаждам се по очертанията и погребвам спомена за другия. зимата е мила, топла и невероятна. вкъщи е упора, вкъщи сме, двамата. другите ги няма. сняг се сипе, тихо се усмихваш в съня си. сняг се сипе, аз съм спокойна, ако ще да ни засипе.