I think of you in colors that don`t exist.

26.04.2011 г.

и знам какво искам... ама го искам докато не го получа, после е късно или рано,
после ставаме глупаци... и губим всичко... ей така

* * *
повтарящ се мотив
като тънка червена шевица на везана бяла кърпа
Yesterday is gone.

* * *

Има ли и трябва ли да има причина, че се чувствам жива?
И дори на думите им е припряно и притеснено
да изкажат...

като препълнен джоб, като кошница с круши,
като майчина прегръдка...
като свобода
като пръстен
безконечен
без начало или край

сега просто седя
в пространството
вися
и се правя, че не усещам

идват дни... някакви
незнам точно какви
когато всичко ще се промени
защото безсилни сме
пред промяната
но тя носи у себе си
всичко

и от всичко мога да се спася
да избягам, да прескоча
да руша и да създавам
само от себе си не мога
а аз съм тази
която натоварва копнежите
с излишества
и на която никога нищо не и е
достатъчно

а понякога е нужно малко
знаете
но всичко е така преходно
че взе да ми омръзва
както всичко ми омръзва
както ми омръзва понякога
от собствената ми кожа

няма да довърша започнатото
и този път
или пък не?