I think of you in colors that don`t exist.

15.06.2015 г.

ягоди и пъпеши

косата си скубя  и правя на малки фитили, 
които не запалвам, 
а оставям да се пилеят по вятъра. 
думите си изнасилвам,
пиша и пиша и мисля, 
че ще ми свършат запасите от смисли
през повечето време живея в отделна вселена, 
която поддържам с дим и вода
засилвам въображението си с трева
подаваш ми топлата си ръка 
и ме държиш будна - 
не успявам да отлетя 
в страната на нереалното, 
само защото искам да съм тук, с теб, 
в реалността,
която оцветяваме по свой образ и подобие
животът е като червена ягода сутрин - 
сочен и пълен с вкусове 
отхапваме го и се чувстваме по-живи от всякога,
докато пием, смеем се или говорим за филми
докато мечтаем как ще обзаведем бъдещия си дом 
и какви очи ще имат децата ни
живи сме
и сме заедно
денят е ягода,
а нощите са пъпеши.

9.06.2015 г.

Смърт на мишките и на малките мисли

отдавна не съм пушила така в стаята си, на светлината на лампата образите стават магични. вие се кълбото на дима и плете на една кука спомени от миналото. музиката ме държи опряна до стената. колко сладко е да си спомняш за болката, когато вече не си в неин плен. пипалата на забравата ме отведоха на сигурно място, чак на другия бряг. останало е само едно малко зрънце в корема, което е готово да прорасне, ако пак се появят наченки на страдание. но времето обвива в безразличие и любовта по невидимите ръце се стопи. хиляда нощи заспивах с безплътното лице на възглавницата си, целувах вятърните му устни и заспивах в прегръдката на небивалото. сега си мъртъв призрак на мъртвите копнежи. простреляни през корема, лежат на някоя пътека, далеч от мен, в друга вселена. път пореден аз съм спасена.

7.06.2015 г.

веднъж ми каза, 
не спирай да пишеш, 
аз отговорих, че ако това се случи, 
вероятно ще съм умряла. 
много дни вече мълча, 
а ти дори не ме попита жива ли съм.

разливам окончания, местя душата си от джоб в джоб и се нося на платната на видимостите. отвъд живеем друг живот, откъснати и вплетени еднакво. намирам се на разстояние, далечно точно толкова - колкото е  нужно. безметежност. от нищо необезпокоявани се вливаме един у друг. с опознаванията и с минутите, които летят. безкрайно дълга е нощта, когато съм далеч. а като миг отлита денят, в който съм при теб. намирам се в ръцете ти, намирам се у себе си. възпитавам и вдъхвам живот на мечти. сякаш всичко е по-лесно, а всъщност не. но поделено на две е товар, който не тежи. припомням си какво е любовта. и всяка вечер записвам новото й значение в тълковния си речник. до тук са около двеста. по едно за всеки ден от седмицата.