I think of you in colors that don`t exist.

23.07.2014 г.

облаче

мое навъсено облаче, съдържащо у себе си гръмотевици и усмивки в равни части.
моя сключена вежда с бръчка по средата.
моя нестихваща стихия, която искам да удуша.
ти си...
сърце, шепа, планина.
мълчание, рай, ад.
думи -  нестихващи и неизящни, но твои.
душа - тънка като оризова хартия, скрита под девет юргана като грахово зърно.
не ставаш за ядене.
не можеш да обичаш.
не можеш да ме усетиш.
но можеш да дишаш в ухото ми като пристъп на дълга кашлица.
да ме повдигаш във въздуха с дъха си.
можеш да тичаш с мен под дъжда, докато не се удавя в смеха ти.
можеш да ме държиш за ръка веднъж в месеца.
можеш да ми казваш, че съм никоя.
можеш да виждаш само себе си в отражението на огледалото.
нищо, че аз седя прилепнала за гърба ти.
можеш да ме накараш да плувам като акула около бялото ти тяло.
можеш да пазиш тайните ми.
макар не за дълго.
можеш да ме караш да се усмихвам месеци наред.
а накрая,
да ме принудиш да те забравя.