I think of you in colors that don`t exist.

1.07.2018 г.

тъмнината в светлата ти душичка, стопяваш ли я по малко, когато мислиш за времето прекарано на слънце? с мен и топлите ми ходила. с мен и студените ми ръце. с теб и въглените скачащи от огнището. и онази мечта за дъсчен под и бели чаршафи. яйца по арменски в пет сутринта. преспи, които се трупат пред портата и вече няма изход навън. светът е за двама, нали. и дори музика няма. само думи и хрипове. тишина смесена със скърцането на листата от книгата. гласът ти е мелодия, композирана за слуха ми. мълчанието ми е рядка скъпоценност, която успяваше да изкопаеш от недрата на най-тъмните ми места.

18.06.2018 г.

обичам те майко на моята любов

заради онази къдрица
която се вплиташе в ума ми и в ръката ми
дива лоза, поникнала в съседен двор
тихо промъкнала се до прозореца
и оставила сойките да свият гнездо в нея

от теб излязла и развяла се в душата ми

като флаг победен над вражеска редица
като дъно на бутилка, пресушена с приятели
в тъмна лятна нощ
в която само
огънят се огъва над колената
и усмивките блестят
и планината ни шепне
загръща
със зелени и сини шалове
птиците протягат гърла
полевките тихо се мушат в поляните
a кучетата спят край стопаните

и е толкова тихо
като в майчината ти утроба
където някога е спял той
и е сънувал детството
и е усещал ръката ти през тънката преграда
която ви е свързвала и деляла

и е толкова звънко
като онзи негов първи плач
който е извикал сълзите ти
като гласът му
който оглася хладните коридори следобед
когато всичко е потънало у себе си

и онази болчица
която се настани
след като притвори очи
за последно
като в онази бездна от приказките
в която потъват наказаните
завинаги падат
надолу
и все надолу

бездънна
като очите му
сини кладенци
в които рядко плувах
но често си представях как потъвам в тях

като усмивката му
безпричинно наредени перлички
извадени от ръцете на малка японка
гмуркала се за прехраната си

като ръцете му
дейни и смели оръдия
гърмящи в прегръдки и жестове
изказващи това, което устата не може

обичам те майко на моята любов

заради всичката обич и мъка
която не се побира в човешкo сърцe
но твоето побра




25.01.2018 г.

у дома

събуждам се, отварям очи, ето ме - аз съм. образ в огледало. не потъвай, държа се сама за гушата, да не припадна. няма, няма, няма. тук съм, аз съм, цяла съм, спокойно. търся музика да си изпълня веничките. мамо, всичко е наред. прибрах се у дома.

21.11.2017 г.

мрачини над слънчеви поляни
а така да искам нещо да ме озари
може да не е така гръмовно,
просто лекичко огряване
да изчисти всичко, дето все не съм успяла
да покаже пътища
но усмихвам се -
ще трябва аз отново да подреждам
и в тишината да се вглеждам
както винаги

21.08.2017 г.

искам да съм нежна, тихичко да стъпвам. (в теб) да не се препъвам, кокалчета в ръбовете да не удрям, с ах и ох и... леко да се нося. по небето. да съм над нещата. над самото нещо. да съм тиха и дълбока, да простра сърцето, да не ми излизат бръчки от усмивки. да умея огън да запаля, но и да гася пожари. да съм кротка като кравичка в полята, да пресичам само на зелено... да не си разливам чая, да не си лекьосвам дрехите, да не съм така порочна, зла и глезена. да съм весела.

12.07.2017 г.

детство

ключалка
и празен път
тихо е у мен
не чувам нищо
прозорците ме отразяват
и няма никого
котлоните ми се изпречват
вратата на хладилника
и блъскам се в тези стаи
като призрак
дали сега, сега е
дали пък няма друго
и вчера беше ли реално
а утре
за него нищичко не зная
във вторник бяхме на театър
с мама и с татко
а после в баба на вечеря
сега кой ден сме
и утре скоро ли е
нещо в гърдите ме натиска
ключалката
е мъничка
и тишината също

29.04.2017 г.

пътувам. навътре в себе си, за да те срещна. там си. тук. седиш в едно закътано кътче и ми се усмихваш. ароматът ти препуска през главата ми и меките ти мечешки ръце. и всичко, което старата познайница ни взе, когато взе теб. тя, смъртта, си избира хубави лица, понякога. има вкус. любува ли се на очите ти тази старица? разсмиваш ли я сутрин преди да тръгне за работа, както разсмиваше мен? прегръщаш ли я, както се прегръщахме? замълчаваш ли, когато се усмихва. гледаш ли я тайничко и крадешком? искаш ли да я изпращаш до вкъщи? говорите ли си незначителни неща, следобед докато пиете кафето на слънчева пейка. за зодии и за имена на баби, за предчувствия и спомени от детството? пишете ли си кратки стихчета за добро утро... 
липсваш ми. това и тя не може да ми вземе.