I think of you in colors that don`t exist.

22.01.2015 г.

разликата е нищожно физическо отстояние във времето, на пръв поглед. а отвътре, в сърцето ми, са изтекли векове. от както си казахме думи, от както тръгнахме всеки в различна посока. и сянката стана на две. студената зима роди горещи мисли. после ги приспа в розовата си смърт и дори не поиска да узнае имената им.
името ти е затрупано под други имена. погребано далече в тефтерите на дните. рисунките ми пазят тук-таме ъгълчета на излетели усмивки. само букви са предсказвали смъртта на желанията. предвкусване, знаци, явни и тайни, но категорични като нещо, което можеш да докоснеш с ръка. 
и пропадането на тротоарите. бягство по стълбите, нагоре, летя и не докосвам парапетите. плочките в тоалетната отразяват олющените от гледката очи.  не виждам.
но това чувство е стара познайница. здравей. не можеш вече да ме достигнеш с кокалестите си ръце. знам, че искаш да ме уловиш за гърлото. но не и сега. твърде много съм ти позволявала да ме люлееш на коленете си. безброй пъти падах в една и съща дупка. а сега просто вървя по друга улица. и навикът на сгромолясването ме е напуснал.
разораваме сърцата си,
както се разорава земя
мислейки си, че я притежаваме,
а тя нас ни притежава.
стъпваме по нея като вечни господари
без да искаме дори да знаем,
че други отдавна вече мъртви
преди нас са стъпвали така,
както ние сега
и утре, след смъртта ни,
когато дори камък
няма да напомня за съществуването ни
други ще я тъпчат с ходилата си
така,
както ние сега
разораваме сърцата си.