I think of you in colors that don`t exist.

18.09.2012 г.

и в мислите си съм прозрачна, копнежите ми все едни и същи,а  редовете не пронизват като стрели. цикъл някакъв, запечатал лицата ми през седмиците, които умират в понеделник и се раждат в петък. дълги изречения за разнообразие, лекуваме скуката с ром. после ни се допушва. тръгваме без посока, свободно и леко ни е. сякаш нищо няма смисъл и сякаш смисълът е вечен. китките ни са продължение на хвърковатите течения. съществената важност е безразлична към съдбите ни. всичко е в един момент на случване- било, ще бъде, е... събрано в сърцевината на ябълка, която пада наесен.

извънгалактическо

седиш в сърцето като камък. на мястото си тежиш. прицелваш се във всичките ми артерии, във вените на всяка част от тялото. вдъхвам те и те подушвам, катериш се по хълмовете ми, караш слънцата ми да залязват, да изгряват луни, а пътеките по безбройните ми планети, стръмно да криволичат. загасяш последните въглени в очите ми и запалваш пожари във върховете на пръстите. караш вселените ми да се люлеят, а стрелките в часовниците ми да се прескачат. там където потъват магнитните полета, там където гравитацията не действа, няма притегателни сили и отблъскващи се атоми. подхвърляш ме между теченията на страстта си, циментираш ставите ми по твоите очертания и се усмихваш на скърцането на костите ми. приливът наближава. той носи твоите вълни на раменете си.