I think of you in colors that don`t exist.

19.10.2014 г.

спряло чувство, блокирано и сепнато от разстоянието помежду ни. толкова далечна е онази есен, когато чакахме да пуснат парното и се топлехме под завивките. сега не чакам нищо. имам си независим конвектор и шепа тишина. и чувството, че живея на края на света, там където очите ти са спомен и отражение в малкото ми огледало. гледат ме. мълчат, не издават израз или чувство. казват ми, че нищо не е свършило, а всичко е приключило. отдавна. още онази пролет, когато валеше сняг и попарваше напъпилите клони. а у нас увяхваха неизречени думи.