I think of you in colors that don`t exist.

17.08.2011 г.


И те мисля по светофарите
по дългия тегав път към дома
после бавно те отхвърлям
отварям книга и какво ми казва виргиния
моля я за теб да ми подскаже:


ДЕБНЕ В ЪГЪЛА
кога ще скоча
и ще го глътна.


ТАКА МЕ Е СТРАХ
да ти кажа коя съм.
Да ти кажа коя съм.



Уморена от собствените виргинии
заспивам
и сънувам
че утре ще е друго
Че утре ще е друго.
И че вече не ме е страх да ти кажа коя съм.


Оправдава те оновамилосъщество
с усмивката.
Дето и то те обича.
Дето жена му ми каза, че
жените извайват форми
около мъжете
контролират
направляват.
Лесно ти е на теб,
си мисля
когато мъжа ти е слънце
но не само
и те гледа с очите
пълни с малките му дечица.

А преди това друго
ето пак ми говорят за теб
ДА ГО БИЕШ
ИЛИ ДА ГО ОБИЧАШ

това е той.
Това е.

Не може ли и двете?
А не може ли нищо.

Уморена.
Ето я пак тази Умора.
От всичко.
Искам малката стая с верандата
и на стефчо онова
тимисеусмихвашдокатоприготвямчая

искам и онези малки петички да ми потропват
по верандата.
Искам го вече.
С два голден ретривъра
и мирис на сено.
да.
идеята за теб.
Не съществува.
Тази нощ сънувам за последно.
После трия, трия...
и край.
“веднага се обграждаш с друго много ясно”
И В ТОВА СЪМ ДОБРА.
Но стига.