I think of you in colors that don`t exist.

22.02.2016 г.

понеделник

кафеварка в понеделник. зайчета скачат по перваза. зимата започва да се приготвя за път. ден като този... напомня малко за теб. заради слънцето и течащата кафеварка. 

целуни света от мен. онзи твоичкият. дето гледаш през сивите клепки и зад стъкла огледални. целуни го. свежият полъх сутрин в градинката. мокрите пръски по стъклото на колата ти. миризмата на завивките сутрин. музиката, която тече по всяка жица в дома ти. топлия дъх на малкото ти куче. прашните завеси в театъра...
копчетата на асансьора и онова малко петно на ризата ти... едната обувка малко по-стегната от другата... и нощните улици, по които стъпваш тихо.
и нощта - самотна, безметежна, в която звук се населява само по твое искане... и стените се втечняват в образи на минали устни и клепачи. и сънищата бягат по челото ти, ръцете ти отпуснати... летиш в световете на мечтите си. целуни ги от мен.

21.02.2016 г.

естествознание

незавършени стихове, ръцете уморени, а думите се хабят като сапун в градска тоалетна. 
остава малко парченце,  размива се и съсипва по последни отмиващи капки. 
няма горест, но и мъка. няма песен, но и сълзи. няма никой от старите, но няма и нови. до тук съм спряла и не спирам. обградена от мечти и мекота. светът в миг и в душата на човек. светът е спрял да се върти. подпирам се на него. залюляните мигове се стопяват на прага и преди да отворя уста разбирам, че дума няма да падне. приказно е и едновременно тягостно. сърцето знае да свиква на хубаво. 
не помня преди или утре. всичко сега искам. топлата завивка и меките ти крайници, на тях се натъквам и съм у дома. не ме интересува другото. господи, не ме съди, но аз не искам да ги зная. те са мъртви или неродени. призрачни проекции на невъзможното. не ме обичат и никога не са били. не. не искам да крия лице, не искам да съм друга, искам да съм винаги тази, която сега - тук за теб... винаги. а другото... няма къде да приседне, търси дупчица да се намести, но всичко е крайно изгубено, няма да бъде и няма да се върне. безсъзнателен спомен на някогашни течения. достойнствата са за любопитство, но не и за обич.  и истината има много лица и свойството да се изменя - но сега мълчи, защото всички я знаем... знаем, че сега е истинска - тази истина - аз и ти.