I think of you in colors that don`t exist.

27.01.2011 г.

Охлюв

Проблемът на повечето хора е,
че не могат да разперят ръце
към някого, който е разперил ръце
към тях
свиват се в мидените си черупки,
като охлюви, прибират се навътре
страх ги е да не им отхвърчи някое пипало
или рогче
ако случайно се покажат извън черупката
често си мисля, че са комплекси
а то
е просто страх
страх от допира, страх от чувствата
страх, безпирен и самотен
страх
който те погубва ден след ден
дори да живееш с някого с години
пак никога не се докосваш до него
защото те е страх

25.01.2011 г.

ще бъда

ще стоя сама на тротоара
ще ме подухва леко вятъра
ще нося някакъв червен оттенък
на душата
и ще съм толкова красива

навън ще бъде точно двадесет и четири
по Целзий
а ти ще дойдеш в бял памук
или пък лен
ще тръгнем без посока
и без цел
вървим, вървим
а няма път пред нас

и всичко вече ще е вече без значение
без стрес и без сълзи
ще се обичаме в едно безвремие
и аз ще бъда тиха, както никога
а ти ще бъдеш златен, както всякога

24.01.2011 г.

Сънища и непохватни Строфи

сънувах тягостно и странно, та чак ме заболя
усещам нещо празно, тъмно,
нощем,
което ме събаря с тихи сили
а после сутринта върви
и си отива

отива си събраният кошмар
събиран с месеци, с години,
стаен дълбоко в гърдите,
в тримесечия и фалити

събуждам се и пак съм нова
разядена по малко, но сама
изтупвам колене и без умора
излизам вън и тръгвам към света

света е вън и вътре в мене
света е в малката ми стая
а в кошмара ми стаен е
един по-друг, но също
нереален

22.01.2011 г.

Easy like sunday morning

Може би искам да се погледна в огледалото някоя сутрин и да не се позная. Да ме гледа оттам непозната жена, силна и устойчива на вятъра на Промяната. Жена, която нищо не я съсипва, нищо не я удря в сърцето, нищо не й тежи, освен собственото й Аз. Жена със черна коса и сиви метални очи, която се усмихва със старата си усмивка, но отвътре поръбеното й сърце е отдавна заспало. За всички вас. Които смучехте от него. Безполезни и незначими. Случайни непознати от улицата или тези, които се застояваха в къщата й. Тези, които вечеряха всеки ден с това сърце, тези, които нямаха умора и насита. Усмихвам се, вече някак хищно, безподобно. И студено. Не изпитвам болка, нужда, гняв... не ридая над себе си и над останките от сърцето си. Не вярвам на сълзи. Превърнала съм се в Москва. Студена и самодостатъчна. И толкова хищна. Отучила сама себе си от старите клишета. And now i`m easy... like sunday morning.

5.01.2011 г.

i`m not fit in my own skin

а искам да пиша, така искам
отново
седнала сама на верандата
с ягоди с кисело мляко в чашата,котката в скута ми, а вятърът се промъква в пазвата, повдига тихо нощницата
липсва ми усещането за цялост и ситост
сега съм парчета
едно от тук, друго от там
искам да ме събереш, поне за малко, да не се разпилявам по пътя на времето
да има вдъхновение, да има сбъднати копнежи
мънички, мънички, като мен самата
всички спряха да пишат, липсват ми Люляка и Зеленото момиче, а Марк също го няма тази година, все още
Липсват ми моите стихове
Изплакани и пропиляни от умората на идния ден
Липсват ми тихите възклицания под одеалото и усмивките скрити във възглавницата Липсва ми несъществуващото, което не е било и няма да бъде
Илюзорните мечти, които не спестявах на никого, освен на себе си

4.01.2011 г.

...RHYME 4 ME

i`m so old and i`m so stupid
feelings there are just unused
i`m so tired
i`m so wrong
people out there
can be strong

i`m an asshole
i`m a jerk
please forgive me
for that punk

this is rhyme whithout
an expectations
from my body
from my soul
and my temptations

i`m a looser dont u see me
please release me
and forget me

in my mother language
i dont trust it
so in english
can I dust it