I think of you in colors that don`t exist.

22.01.2011 г.

Easy like sunday morning

Може би искам да се погледна в огледалото някоя сутрин и да не се позная. Да ме гледа оттам непозната жена, силна и устойчива на вятъра на Промяната. Жена, която нищо не я съсипва, нищо не я удря в сърцето, нищо не й тежи, освен собственото й Аз. Жена със черна коса и сиви метални очи, която се усмихва със старата си усмивка, но отвътре поръбеното й сърце е отдавна заспало. За всички вас. Които смучехте от него. Безполезни и незначими. Случайни непознати от улицата или тези, които се застояваха в къщата й. Тези, които вечеряха всеки ден с това сърце, тези, които нямаха умора и насита. Усмихвам се, вече някак хищно, безподобно. И студено. Не изпитвам болка, нужда, гняв... не ридая над себе си и над останките от сърцето си. Не вярвам на сълзи. Превърнала съм се в Москва. Студена и самодостатъчна. И толкова хищна. Отучила сама себе си от старите клишета. And now i`m easy... like sunday morning.

2 коментара:

  1. Дали наистина героинята ти иска това?
    Знаеш ли, четейки, под това описание аз си представям Смъртта (царицата)!

    ОтговорИзтриване
  2. Violka, според мен Смъртта е доста по-приветлива, поне аз си я представям така .) А това е едно паралелно Аз на героинята, и такава би могла да бъде, някой ден, или пък не? )))

    ОтговорИзтриване