I think of you in colors that don`t exist.

26.03.2012 г.

къде

къде отекват стъпките ми по кратките улици, по безкрайните булеварди.къде погледът ми е зареян над покривите на старите изящни сгради, през жълтите павета, съществуващи единствено тук. къде са мои парковете и безистените, малките кафенета с масички на тротоара, гълъбите и пейките край църквите, усмивките на старите познати, които срещам през няколко години. повечето обитатели тук са ми съученици. познавам всички просяци и всички бабки, които продават здравец или лапад по ъглите. познавам и твоето лице през тълпата. вървиш към срещата ни, тихо зървам обувките ти, сърцето ми подскача.

просто и безпричинно

понякога ти пращам стари стихове
отминали, забравени моменти,
чета ги и успявам да доловя
съвсем леко и прозрачно усещането за
изражението ти
на другия край на града
докато се взираш в буквите, точките, запетаите
триеточията
и безкрайните копнежи
изпълзяли
изпод писалката ми

но теб те няма
и никога не те е имало
изпълваш книгите ми недописани
с тавтология
защото всичко е еднакво
и губи смисъла порядъчно

понякога така те липсвам
просто и безпричинно
така, че дори не искам да те виждам
не са ръцете тези, които ми липсват
не е свързано изобщо с теб
просто ми липсват топлите вечери, нощи...
и усещането за първата целувка на терасата
и усещането за вечност, за изгубеност,
за неосъщественост, която погубва усмивките,
така безпардонно.