I think of you in colors that don`t exist.

7.07.2013 г.

* * *

оправданията, думите, ах, как не значат нищо, ах как думите се протягат, ах как им се пее, как им се танцува, ах как гъделичкат зад ухото, ах... нека да мълчим. остави ръцете да те водят. не бягай. остави устните да целуват. остави вятъра да грабне и последната ти мисъл. остави ми се, не мисли, не тежи, не стъпвай по земята. полегни на крилата ми, за един следобед само. утрото е друго. седмицата тропа нетърпеливо. ето, че я изпарихме. ето, че няма и следа от реалността. загубихме се в сън. не искам и да се събуждам. събудя ли се... морето няма да е така солено, птиците няма да пеят с истинския си глас, слънцето ще изгрява накриво и още по-накриво ще залязва. кожата ми ще се стяга от пръстите на другите ръце, краката ми няма да искат да тичат, паяжини ще обвиват сърцето, сълзите ще стоят затиснати между клепачите, косата ми няма да се разпилява по раменете, стиховете ще се изпарят... а смехът ще заседне между копчетата на ризата ти и няма да го чуем... никога.

6.07.2013 г.

together

разминавания. лице в гръб, гръб в лице. аз не те виждам от моя ъгъл, ти ме виждаш от твоя. след седмица разменяме позиции. мълчиш, мълча, мълчим. застиналите устни казват всичко. застиналите думи, не искат да се изговорят. да можеше и времето да спре или пък да се търкулне по-бързо, до там, където... има изход, вход, ръце и вечност. тревата  жълта или зелена, едва ли ще има значение. светът е спрял в средата на нищото, вселените си траят и плетат покривки на една кука.аз съм  пълна от дъното до похлупака и все пак съм празна. изпълвам се единствено в дъната на очите ти. съм цяла.


5.07.2013 г.

мотиви и портрети

защото, когато погълнеш половин бутилка ром, после повръщаш пеперуди и спазми от смях.
защото имаш тъмни кръгове под очите и бръчки около устата - всичките са от усмивки и от ранно лягане. защото си сила, огнеметежна и расова, крилата ти орлови, а ноктите прасковени.
защото живееш за и заради изгрева, белите ти копитца само сменят сандалите с обувки и тръгват дори и в дъжда, през тревите, през змиите и камъните, през дивите ягоди, и кипарисите. защото имаш бенка на гърба и на дясната буза на дупето и нощем, докато спиш, ръмжиш като котка. кафето пиеш бавно и незабравимо, косата си не решиш никога, парфюм не ти е нужен, за да миришеш на вечност, а когато прегръщаш, се завиваш с моята миризма и потъваш между костите ми. за да излезеш от там, сякаш никога не те е имало, а после да се завърнеш, всеки път като за първи и последен.