I think of you in colors that don`t exist.

16.06.2011 г.

саундтрак

Като издишам дима от цигарата имам еднакво изражение всеки път
като поглеждам в очите ти, сините, търся облаци и вселени
и усещам само теб в цялата стая
другите са фон
мислите и гласовете им са саундтрак на смеха ни
после те обичам цялата, цялата, с всеки атом до последния косъм
на косата, до последната мигла на очите, до последната звънтяща дума
в ушите


Когато отварям очи сутрин искам да ми е тихо
искам да стъпваш в мен предпазливо
като в храм
да се спираш тихо до свещниците
и да присядаш нежно на пейките по ъглите
после да разтваряш с дъха си и последния спомен
от сънищата, бавно да ме извикваш в тази реалност
докато правиш кафето и ме поглеждаш крадешком иззад хладилника


През деня ти си моят саундтрак, обаче
звучиш в ушите ми при всеки удобен момент
и пиша за теб през всяка пауза за кафе и цигара
измислям те в стихове, дълбая лицето ти по белия лист
и те пазя за себе си до вечерта
когато ще ме имаш за себе си

Паля цигара и те гледам с крайчеца на окото си
пееш отново някаква стара филмова музика
докато приготвяш вечерята
затваряш шкафовете с крак
а аз тихо си мисля, че обичам онази извивка на врата ти
която не съм виждал никъде, никога
и у никоя
празните пространства в главата ми се тълпят, като народ, на площад, на стадион, на Великден, пред църквата, като деца пред витрина със сладкиши.
отново се е залепил страхът в душата ми. като дъвка на подметка, като захарен памук за коса, като моментно лепило на пръстите.
искам да летя. като биплан, като джонатан ливингстън-чайката, като щъркел над панчаревското езеро.
обичам късата дистанция. допускам хората, които обичам, толкова близо, че спирам да ги виждам. от близост.
не обичам да ме държат на една ръка разстояние. когато се случи, просто си тръгвам. без обяснения.