I think of you in colors that don`t exist.

6.07.2014 г.

онлайн изповед до пет сутринта, с човек близък ми на сърцето. душа, която не съм докосвала на живо повече от десет години. говорим, говорим.. запълваме липсите, дупките на отлетелите години. разказваме отделените си биографиите и съпреживяваме всички онези разочарования, които грижливо крием под възглавниците си.  
после дълго не мога да заспя. чувствам се добре, чувствам се щастлива, изпълнена, следваща мечтите си. не помня някога да съм била по-добре в кожата си от сега. но докато се въртя и мисля за онази хронология на събитията, която ме доведе до тази точка, кротко осъзнавам, че никога няма да обичам отново по онзи начин. може би ще се влюбя още милиард пъти по всякакви различни начини, но никога няма да обичам, така, както обичам теб. няма да свия ушите си по подобен начин. няма да съм кротка, тиха, чакаща, неискаща, необещаваща, вярна, разнородна, ничия, твоя. сърцето ми няма да замлъква от ужас, че ще те изгубя. сигурно ще се вслушвам в дишането на друг, ще се събуждам от хъркането му, но вероятно никога няма да ми става приятно, така, както, когато те чувах да говориш насън.  и всичко, което се е изпълнило между нас, световете и телата и това, че не оставихме празно пространство, начинът по който това е завинаги, вкостенено, застинало, непоколебимо, неразрушимо, повече от всичко, по-голямо от света, по-голямо от самите нас, придобило собствени очертания и форма. всичко това ме кара да съм благодарна със силата на цялото си същество. да благодаря, че ми се случи, че го имах, въпреки, че знаех колко ще е кратко, и най-вече, че нито ти, нито аз, успяхме да го разрушим.