I think of you in colors that don`t exist.

25.01.2015 г.

L.,
сърцето ми е нетипично голямо
побира у себе си светове.
мисли се за пустиня, понякога
и му изникват ръце.
умее с тях да завива,
усеща.
или с устните си мълчи,
а после си тръгва или пък те пресреща
и има по пътя му гъсти мъгли.
сърцето ми е дума,
която не можеш да замениш,
сърцето ми е струна,
гума,
пепелник...
а ти си проекция
в една от гънките му
и скоро...
ще се стопиш.

живи

дневните ни дози
се трупат на рафта
в малки шишенца
с етикети...
there`ll be no rest for the wicked...

отказваме отчаянието
отказваме копнежа
ендорфина
и онази
сладка
недоизказана
мълва...
отказваме усещането
за вдаденост,
но от него не остана много,
от прикритите ръце,
които се докосват
въображаемо. не остана.
отказваме живот,
разклонения,
случва се
там
някъде
в паралелна вселена
сега.

и потъвам, потъвам, потъвам до шията
в нови, лепкави усещания.
не ме е страх. от студа или болката.
те напомнят, че съм жива.
тялото ми - разтегнало се, свило се, живо е,
на допир... топло е, все още. и има вени и кожа, кости...
здравей, тяло.
живи сме. аз и ти.
докато се спускат наклонени сълзи по бузата ни.