I think of you in colors that don`t exist.

1.10.2014 г.

всеки сгушен в собствената си вселенка
баем си 
на страховете

приятно и меко
се движа по улиците 
потънала в мечти 
и в собствената си усмивка,

в книга  намирам билет от влак, 
визитна картичка, 
листо 
и куп подчертани изречения
пръстите ми се сливат с нечии невидими, 
държали тази корица, 
сливали зеници 
със същите думи и смисли. 

бавно се прибирам от театър, 
крача към къщи 
настъпвам роклята си. 
усмихвам се на някой спомен, 
прелитащ
през главата ми. 

защо помъдряването идва така бавно и мъчително? удобно ми е сега у себе си, у дома се чувствам с тяло и душа, както никога преди. 
благодаря ти, Господи.