I think of you in colors that don`t exist.

25.01.2011 г.

ще бъда

ще стоя сама на тротоара
ще ме подухва леко вятъра
ще нося някакъв червен оттенък
на душата
и ще съм толкова красива

навън ще бъде точно двадесет и четири
по Целзий
а ти ще дойдеш в бял памук
или пък лен
ще тръгнем без посока
и без цел
вървим, вървим
а няма път пред нас

и всичко вече ще е вече без значение
без стрес и без сълзи
ще се обичаме в едно безвремие
и аз ще бъда тиха, както никога
а ти ще бъдеш златен, както всякога

3 коментара:

  1. Do, толкова красиво писание е избягало от пръстите ти. Първата строфа, много ама много ми хареса.
    Ей така ме удари изведнъж в гърдите като я прочетох (бум)
    Аз харесвам нещата ти, може да не коментирам всяко и често, но ги харесвам! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, Violka, много ти благодаря... радват ме коментарите, така не се чувствам съвсем като в монолог, когато някой като теб ми напомни, че не съм сама .)

    ОтговорИзтриване
  3. И аз се радвам, че поне някого мога да зарадвам :) А и вярвам, че има още доста хора, които като мен харесват нещата ти, може би по някакъв начин намират себе си в тях... Но ги е страх да пишат, или понякога нещата са толкова хубави, че каквото и да напишеш под тях...
    Просто аз, когато намеря нещо хубаво, рядко мога да се сдържа и само да се усмихна с тиха наслада. А и хората, като теб и като много други които пишат по свой си начин, имат правото да разберат, че нещата им си струват, че на някой му харесва това. Ще мълчим, като умрем... може би :)

    ОтговорИзтриване