I think of you in colors that don`t exist.

18.09.2012 г.

и в мислите си съм прозрачна, копнежите ми все едни и същи,а  редовете не пронизват като стрели. цикъл някакъв, запечатал лицата ми през седмиците, които умират в понеделник и се раждат в петък. дълги изречения за разнообразие, лекуваме скуката с ром. после ни се допушва. тръгваме без посока, свободно и леко ни е. сякаш нищо няма смисъл и сякаш смисълът е вечен. китките ни са продължение на хвърковатите течения. съществената важност е безразлична към съдбите ни. всичко е в един момент на случване- било, ще бъде, е... събрано в сърцевината на ябълка, която пада наесен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар