веднъж ми каза, 
не спирай да пишеш, 
аз отговорих, че ако това се случи, 
вероятно ще съм умряла. 
много дни вече мълча, 
а ти дори не ме попита жива ли съм.

разливам окончания, местя душата си от джоб в джоб и се нося на платната на видимостите. отвъд живеем друг живот, откъснати и вплетени еднакво. намирам се на разстояние, далечно точно толкова - колкото е  нужно. безметежност. от нищо необезпокоявани се вливаме един у друг. с опознаванията и с минутите, които летят. безкрайно дълга е нощта, когато съм далеч. а като миг отлита денят, в който съм при теб. намирам се в ръцете ти, намирам се у себе си. възпитавам и вдъхвам живот на мечти. сякаш всичко е по-лесно, а всъщност не. но поделено на две е товар, който не тежи. припомням си какво е любовта. и всяка вечер записвам новото й значение в тълковния си речник. до тук са около двеста. по едно за всеки ден от седмицата.