I think of you in colors that don`t exist.

22.03.2011 г.

the time of my life

времето. несъществуващо понятие, което сме измислили, за да ни е лесно или трудно.
времената. в които живеем. съществуваме. и всеки преминава през собствения си ден, като през водна пързалка. пищим или се смеем. с глас или без глас.
а аз започвам да се чувствам леко виновна, за собствените си планети, на които живея без никой да подозира. за това, че драматизирам случки незначителни, получавам сърцебиене, вдигам кръвно, оставям се на кръвопийски телефонни обаждания или се влюбвам? докато светът ни се руши, изменя, търпи пореден катарзис, на милиони хора им се сбъдват кошмарите, пишем история, живеем в наистина смутни времена, докато всичко това се случва, аз живея капсулирана, гледам през непробиваемо стъкло и се опитвам да приспя собствените си демони.
но винаги така сме живяли. животът не спира и по време на война и по време на холера. и всичко се случва и всичко е в движение, но това което остана зад гърба ми няма да се върне никога.

Няма коментари:

Публикуване на коментар