I think of you in colors that don`t exist.

8.01.2015 г.

 на един смахнат човек, но смахнат по своему

перата ни - подострени и счупени. сила на волята, сила на думите. слабост в сътресенията, търсене за грешки. гледам смирено тъмните му очи и си позволявам да не сведа моите. режат като нож за хартия - тъпо и оставящо белези. но не ме е страх от теб, вече не. веднъж те сънувам намръщен, веднъж смеещ се. наяве си същия, както предсказан от сънищата. 
и знам, че дълго, дори след смъртта ти, ще си спомням за теб и за тези дни. в които те мразех или пък те обичах. в които не те разбирах, а после виждах, че си просто човек. в които чувах другите да говорят гадни неща зад гърба ти, а вътрешно знаех, че те не са истина. дни, в които си вярвал или си бил разочарован. дните, които ме направиха отново малко дете, гледащо със смут и пламнали бузи. дните, в които падах и ставах, но за първи път знаех какво искам.  дните, в които се прибирах разревана и със смачкан фасон. 
когато се влюбвах или се смеех. 
работех или немеех. 
дни на щастие, дни на сълзи. 
дни на надежди, дни на отчаяние. 
най-хубавите ми дни. в живота, изобщо. 
сега.

Няма коментари:

Публикуване на коментар