I think of you in colors that don`t exist.

11.01.2016 г.

любов в местоимения

той

онази чистата, детската, несъзнавана, нищонеискаща, всеопрощаваща... любов... от детството, от мечите, сбъднала се преди да усетят, че е сън. провряла се през годините и устояла на бурите. той и тя, докато смъртта...  докато свърши света, докато има живот или дъх или вечност. до края на краищата. те. двамата. заедно.

тя

никога не спира поглед на непознатите. трудно се впечатлява и винаги казва не. върви с вирната брадичка и търси. сред очите, сред ръцете. търси повече от въздишка, повече от копнеж, повече от всичко... търси и не намира. докато не дойде денят с главна буква. денят озарен от неговата усмивка. която рядко цъфти на устните и е мрачна. но нищо - "аз те искам и такъв". с демоните и прищевките. с малките ти нощни лудости. разкъсва кожата си и я зашива за гърба му. жертвопринася сърце на тепсия, но нищо не помага. карма. ядем отпадъци, в името на чувството. и се учим да погребваме егото.

аз

спускам се по наклонени пропасти, лея се водовъртежно и не намирам покой. опитвам лайното на вкус, като в стария виц, дето ония двамата спорели "лайно е, не е лайно" и накрая го изяли цялото - "ама тва май си беше лайно"... подправени фашкии, сол и захар не помагат, когато лъсне истината и капне последната сълза. къде си? тясно ми е, грубо ми е... самотата ме настига и не ми дава дъх да издишам. крия се в чуждите пазви и пия на екс остатъка на дъното. един ли двама ли... повторението е майка на полудяването. пореден ден. пореден гъз. пореден счупен манекен съм аз.  обещаваш да поправиш пукнатините. за седмица. успяваш за три дни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар