I think of you in colors that don`t exist.

8.03.2015 г.

осми март е ден на мама и на моята пижама

скършен трафик в блога. улицата ме приветства. не мисля за нея. 
сгушена в миризмите ти. сгушена със свят на корема, проглеждам през прозорците на света. мисля за майка си, в деня на жената. жената, която ме направи жена. жената, която къртовски ме въздига, всеки път, когато падна. майчин комплекс. неминаващ с години.
първи път сега, спокойствие. няма истерия, няма задух. има нежност, боже, дори след като излезеш се трупа на раменете ми, твоята непоносимо нежна нежност. лесно ли е? да й вярвам. да й се осланям като на невидима стена. знам, че е миг и после наново. но нищо. 
пиша и пиша и с едното си ухо се ослушвам дали случайно няма да се прибереш по-рано. 
и се чувствам жена, до дъното на краката си, тук, в мъжкото ти легло.

Няма коментари:

Публикуване на коментар