I think of you in colors that don`t exist.

7.02.2015 г.

скитнически дни, преобръщания. радости на неочаквани места. топли длани, вселената е в равновесие. недоумявам и проглеждам. събирам се, претеглям. след дълги мъчности е лесно. след стиснати устни - широко отворени. усмивка. без задръжка, без задна умисъл, без посока и тежест. леко е. светя, оглеждам се в очи, чиито цвят е без значение. с форма на бадем, окръглено се вглеждам в точката. горе някой ме обича. тичам и подтичвам след забързани стъпки. смучещи със сламка се тълпят на прага, но си тръгват, когато спра чешмата. все се опитвам да мисля за равнопоставените персонажи и за гледната точка на антагониста. той. си. има. причини. не оправдавам. рационализирам. прерязана  е невъзвратимо сребърната нишка. децата изгубиха кълбото прежда в гората, прекъсна се пътят им назад. гълъбите изкълваха пътеката от трохи. 
а някой друг има камъчета в джобовете си. застла ги. малки бели камъчета. и обеща да поправи пластмасовото ми тяло и напуканото витринено сърце. не вярвам, че някой може да те поправи. но имам вярата, че сам умееш да се поправяш.  регенериращи се органи, пътеки, мокър пясък и вятър, който пътува надалеч. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар