I think of you in colors that don`t exist.

21.01.2015 г.

карма

угаснали огнища и разляни чаши с вино в сутринта ми. съборени проектори, висят чорапи на простора. духалката е включена, а пръстите от студ не си усещам. запалвам фас от вчера и се вглеждам в тялото. полегнало на дясната си страна, толкова осезаемо вдадено в чаршафите. разтекло се между себе си и светлината от прозореца. разтекло се във вчерашните си копнежи и днешните си дневни сънища. достъпност и изящество. телата ни са малки кутийки, които не могат да ни поберат. кроежите ми са скършени, крилата събрани, в този малък миг, разтеглен до вечност. гриза си пръстта и мисля за смъртта на нощите. с тях се раждат дните ни. събудени, настроени на различни честоти. и привидните разминавания, всъщност са събирания, но някъде другаде, в същото време, но под друга форма. нищо не се губи във вселената. и енергията, която трупаш и се чудиш къде да я денеш - изведнъж си намира пролука да избяга и да се влее в нечий скут. и замираш в учудване и мълчиш, защото времето не ти стига да осъзнаеш случилото се. случва ли се, сис, помниш ли... "това не се случва, не..." ние не се случваме. случваме се само един на друг.

Няма коментари:

Публикуване на коментар