I think of you in colors that don`t exist.

25.07.2014 г.

и отново заклещена на ръба
между света и себе си
си свиркам
паля
гася
продължавам
всички преминали през мен
минават кратко през главата ми
спират се
присядат
отминават
а аз
както винаги
съм още цяла

загръщам се с жилетката на майка ти. мисля за пропиляното щастие. някой свири на китара. няма го този, от когото да се разбунтува сърцето ми. чувството ми е повече от самотно. а насреща ми чужди хора, които не разбират гладките трептения на дланите ми.
прокарвам пръсти през косата си, опъвам ходилата си. леко изпукване, десния глезен, минали травми, които ще бъдат винаги с мен. напук на заминаващите хора от живота ми. и сякаш никога нищо не е имало толкова никакво значение, колкото образът, който седи между веждите ми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар