I think of you in colors that don`t exist.

9.07.2012 г.

улица /за рождения ден, на човек, който вярвам не спира да върви/

Аз вървя без посока и не свеждам очи пред непознатите погледи. Гледам ги нагло до дъното на зениците им, докато не извърнат глава. Аз вървя и нямам замечтано изражение. Аз вървя и съм наметнала рамене със синия шал. Аз прескачам локвите с лекота. Не бързам и не закъснявам за никъде. Нито смятам да подранявам. Мен никой не чака, мен никой не търси. Аз вървя и стъпките ми са равни. Спокойно е сърцето, а ръцете свободни. Аз не нося чанта, аз имам само джобовете си. Нищо не ми тежи и нищо не ме докосва. Няма ръка, която да ме придърпва към себе си. Няма стъпки, които да гонят петите ми. Аз вървя и тиха усмивка изгрява на устните. Аз вървя и притежавам цялата улица. А улицата притежава отраженията ми по витрините. Аз не спирам, не поглеждам назад, аз вървя по безкрайната улица. Аз нямам друго, само тази улица. Тя е аз и аз съм тя. 

2 коментара:

  1. Кифличке, внимавай кого и къде наричаш дебил - да няма после "ама аз исках, ама аз мислех ...",че някои "дебили" първо бият, после питат.
    Лек ден, успешно блогърстване и поздравления за неотдавнашното излизане от пъпчивата тийнейджърска възраст.

    ОтговорИзтриване
  2. свобода на словото, дебиле .)))) не се и съмнявах, че ще лапнеш въдичката веднага .)

    ОтговорИзтриване