I think of you in colors that don`t exist.

1.10.2011 г.

ти

“помниш ли тихото влюбване?”

“помниш ли първата нощ?”

усмивките през тълпата...
студеният вятър в четири сутринта

“помниш ли първата среща?”

“петчасова.”

и всички дежавюта,
и усмивките, и недомлъвките
лекото довършване на изреченията на другия
с думите “да, знам, знам го това усещане”
черната ми рокля, черното цвете в косите
случайно се докосват ръцете
сред стотина други около нас

“усмихни ми се пак, искам само теб да усещам.”

“толкова си хубава.”

“толкова си истински.”

“толкова ми е хубаво”

нереално е...


“искаш ли да остана до сутринта?”

“вече е сутрин, чуваш ли изгрева?”

не обичам сутрините, те ни разделят в две различни посоки
за да ни съберат в друга вечер
и ноща пак да е силна, могъща
както никоя друга

“защо не ни го позволи? защо?”

“Ти.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар