не искам да се затварям между тези стени, белите. софийско ми е. тясно.
помниш ли онзи мирис на миди, на езеро, на вода, на синьо, на зелените бири с мента, на разказите за Африка и онази случайна среща на най-пустия плаж. скачаме срещу вълните и имаме нашия ден, нашата вечер.
с раздрънкания мерцедес, караме към къщата с чардаците, безкрайните, сменят се скоростите с лявата ръка. седим между седалките. после съм изгоряла на очила и се будя красива. ти си само спомен, още на следващия ден.
" аз ще избягам, нали знаеш"
" няма проблем. аз го искам и така"
после случайни засечки, гледаме се на сфетофара през очилата, в огледалата за задно виждане. мълчим. аз с него, ти с нея.
представяш ми я като малко дете.
"кажи добър ден, де"
аз се смея и я чувствам някак близка. смешно.
някога. в минал живот.
ох..
ОтговорИзтриване