I think of you in colors that don`t exist.

17.04.2011 г.

Днес добре, утре всичко наново

"...омразата създава независимост,
а любовта заробва..."


Една тънка линия между пълната хармония
и големия хаос. За един миг. В който потъват световете,
а всъщност нищо не се случва и преминаваш сух на другия бряг.
После цяла нощ отекват кошмарите в главата ми.
Достатъчен е този миг, да те извади от равновесие,
да те събори на земята и да ти припомни, че има
едни случки по времевата линия, които седят на някоя
точка и съществуват, в минало, бъдеще, сегашно...

Дори незнам защо се съборих,
защо си го позволявам?
И няма сила на света, с която да мога да те излича.
Колкото и да ми се иска. С времевата линия не можеш да се ебаваш,
няма как просто.

Зловещо ми е. Как всичко се архивира, как се пресмятат минусите и плюсовете, как се завъртат моментите като зъбци на часовник, които пасват един на друг. А аз все едно съм между тях, по-малка от прашинка (!) и тичам в стремеж да не си заклещя някой крак.
Но тези чудовища си ги създаваш сам. Като дете, което вдъхва живот на тъмната ниша в гардероба.
Защо? Защо трябва да живееш в главата си? Там е прашно и тъмно и нищо не е истинско и реално. Там е тясно, там всичко е със преобърнати стойности, защото призмата ти е леща, която извърта образите наопаки и те заблуждава. Там се е е свило и егото, блъска се между стените, иска да излезе и да изпояде всичко, което се изпречи на пътя му. Не може. Да живееш цял живот с клишетата. Просто не се получава.

4 коментара:

  1. MACKO TVA POD ZAGLAVIETO MI6O 6AMARA LI CITIRA6 ILI SI E TVOIA MISUL MNOGO E DOBRA

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен3 юни 2013 г., 6:21

    Добре де,а аз защо си мисля,че тва стихотворение е на Иван Пенчев!? Имах книгата преди доста години и я изгубих за жалост! Самият Иван Пенчев,умира млад,мисля че в казармата ,някъде в началото на седемдесете и просто нииищо негово не мога да намеря из тоя интернет! Некой нещо да знае по въпроса?

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен, ето целият стих:

    Благодаря ти, че ме мразиш искрено,
    че хвърляш всички спомени зад борда.
    Омразата създава независимост,
    а любовта заробва.
    Сега от мен внезапно се отказваш
    от моите думи, жестове и книги.
    Но вдигнеш ли към мен очите мразещи
    аз чувам звън на паднали вериги.
    Сега живея леко и естествено,
    встрани от твоите прищевки странни.
    И пак отляво е сърцето ми поместено.
    Лекувам рани.
    Раздялата сравнявам със възкръсване,
    със музика от Моцарт
    със Безкрая...
    Ако не беше твоето ОТСЪСТВИЕ
    щях да повярвам, че съм в Рая!

    ОтговорИзтриване