I think of you in colors that don`t exist.

16.02.2011 г.

Не ми останаха думи. Не ми остана сила. Не остана нищо. Освен празната ми обвивка. Не останаха чувства, не останаха знаци, да предричат съдбата ми, черни и розови линии на съдбата, върху дланите ми. Преплитат се и загубват диря. Загубвам я и аз. Пътеката, пътят, вървежа... защото "не е достатъчно само да вървиш". Трябва да вървиш и да растеш. Спрели са стрелките на часовника ми, не се чува пулсът ми. Не чувам и вътрешният си глас. Запушила съм му устата с тиксо, вързала съм го за някой стол, в някоя далечна стая, заключена и забравена, дълбоко в мен.
Не остана нищо, нищо в този празен ден, не останаха мечти. Защото теб те няма.
Но най-вече, защото мен ме няма. "В момента няма никой вкъщи. Моля оставете съобщение след сигнала". Бииииийп.

Няма коментари:

Публикуване на коментар