I think of you in colors that don`t exist.

9.12.2010 г.

не

Супер ми е болно, супер ми е тъпо, искам да изровя една дупка в земята и да плача, да викам, да крещя, да блъскам и да се противя срещу всичката тази гадост... заради всички вас, болните, плачещите, крещящите, противящите се на Тази реалност...
...
всички

прости
недорасли
болни
бедни недъгави в душата си и в тялото си
хора
на планетата
...

заради цялата нищета и сивота в зимния декемврийски ден
заради ВСИЧКО
което понякога е смешно, да
но на мен в повечето случаи ми е супер тъжно
и не го издържам
и искам да ида някъде, където това го няма
има ли такова място, кажете ми къде е?
аз не я издържам тази реалност
сериозно
наистина
немогаповече...

... а после ще заровя дупката

4 коментара:

  1. значи... където и да отидеш, стига да не познаваш никого там, ще ти се струва, че е прекрасно място. Ама не се задържай достатъчно дълго, че да се запознаваш с образите, обитаващи мястото, че тогава пак ще трябва да re-post-ваш :)

    ОтговорИзтриване
  2. не, затова беше иронията. Решението е "да приемеш нещата, които не можеш да промениш", но не да се превърнеш в тях, а да можеш да свиеш рамене и да кажеш - спасявайте се :)))

    ОтговорИзтриване
  3. м... да ти кажа честно, не само, че не е в мой стил, а някак ми е почти невъзможно да свия рамена. просто ми е извън кожата и възможностите. като/ако успея... ще ти се похваля .)

    ОтговорИзтриване