I think of you in colors that don`t exist.

27.10.2010 г.

livin ma life

с претенция за нищо
съм нещо
затворил дните си между бели редове
загърбил нищожното - дошло за малко
останало за дълго
искайки и бидейки съм
имам вяра и пълни са
със светлина
очите ми
сутрин
до прозореца

думите произтичат
от онова
което е останало
на дъното на чашата
(демек от никъде)

искам да отворя петте си сетива
или пък седем?
да надвия човешкото
да преборя гравитацията
на мозъците ви
потънали дълбоко

а стихът ми все повече не струва
с всяка изминала строфа
но има ли значение?
освен за мен самия

2 коментара: