I think of you in colors that don`t exist.

3.07.2010 г.

И сънувам за пореден път Старото село. Сънувам го веднъж опустяло и празно и веднъж пълно с хора, отвсякъде прииждащи, седящи по поляните пред къщата ми. Къщата на баба и дядо. Тях ги няма. Само аз съм там, с фотоапарата и правя портрет на майка ми и една черна котка. Чудя се "Откъде по дяволите са дошли всички тези хора?!" Млади хора, с раници и багажи, седят край пътя, пушат и се смеят.
Тръгвам по старите пътища. И вървя, вървя без умора до Границата. Спирам се, не поглеждам назад. Всичко е същото, толкова ясно, никак не е размазано, не е като в сън.
Будя се с желание да запаля колата и да карам 300км до там, само за да видя има ли ги тези хора от Сънищата и още ли е там малката стаичка на татко, на вторият етаж от ляво. Пръстеният двор, кладенеца в градината, черницата точно до къщичката на кучето, и кошарата с овцете. Помня всичко. Миризмата на боб, и как светеше лампата в 4 сутринта, когато всички ставаха и тихичко варяха млякото. Гласът на баба. Толкова мек и простичък, помня дядо, вечер се прибира и закача калпака си зад вратата на закачалката. Виното, вечер в каните и непоносимата жега на Лозето.
Детството не е чак толкова далеч. Тук е. Или в сънищата. Поне.

2 коментара:

  1. хей, намерих те! помислих, че оня коментар, в който давааш новия адрес е изчезнал, щото и аз имах някакви разногласия със собствения си блог :)))
    здрава нишка имаш с детството си, направо въже, по което минаваш на сън, балансирайки с някой спомен
    моите спомени са наяве, на сън ми убягват, но наяве направо ме отвличат, катализирани от самото присъствие на сина ми около мен зарекъл съм са да не забравям, че съм бил на неговата възраст и се опитвам да надзърна през очите му) -
    хвърчило над баира
    оня гушкав сакарски вятър
    дядо със свитата от вестник цигара
    баба с плитките и голямата пазва
    диня на разсъмване и изтръпнали зъби
    бали тютюн и катран по пръстите
    колибата над гробищата
    парашутните шорти на момичетата по физическо
    щипещата пот на коня по ожулените колене

    естесвено че е близко детството и наднича постоянно, стига да си захлопваш инатливо капандурите

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей, Илиа, радвам се, че пак си тук. Ти и твоите вълшебни думи :)

    ОтговорИзтриване