I think of you in colors that don`t exist.

25.05.2010 г.

Monday morning

One of these mornings won`t be very long
They will look for me but I`ll be gone

"води ме бързо за ръка през хората...", както някога, както в старите дни, ме завивай с голямото си пухено яке, което е достатъчно за трима като мен и би ми стигнала само качулката. Води ме... през полето, не, не ми се прибира... зима е, а вътре е лято. И седим двамата на един стол, в коридора до тоалетната, а всичко е достатъчно и не е тясно, не е. И се спотайваме като мишки и е топло, топло... А после заспиваме в таксито, докато не ни събуди шофьора и не видя малката задънена уличка и тихите смръзнали се блокове. Животът е нереален, нереален, няма го, тук е, ето го, бързо, ще избяга. Всичко е преминало и всичко е забравено, а нямам, нямам нищо... нищо немога и нищо незнам. А снегът си вали, дреме му на него за нас. пак е тихо в душата. до кога? до следващата буря, задаваща се.
Седя в тихата къща и мисля за смъртта. и тя навярно мисли за мен. но не със сериозни намерения. две стари приятелки, да. минали и бъдещи. после си правя кафе в бежовите чаши на розови цветя и всичко ми е бежово и розово. затворени са емоциите, заклещени, притиснати на тясно, няма ги. Аз съм тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар