I think of you in colors that don`t exist.

25.05.2010 г.

Имам нужда от един човек. И него го няма. Прелиствам номерата в телефона си и не,не,не... Усещам как се случва нещо странно и немога сама да взема решението. Чувам се да казвам "Нетеобичамвече",като Натали Портман. Но немога... и защо трябва да го казвам като няма да е истина? Напротив! Обичам те.
Но ако тя беше сега с мен... ако не беше толкова далеч, щеше да ме разтърси за реверите на якето ми и да ми каже "Овладей се".И всичко щеше да е наред. Поне за кратко. Защото винаги сме сами в решенията си. Сами сме в животите си, отделните. И нищо друго не ме е плашело повече от отговорността сам да направляваш съдбата си.Особено след като проумях, че не всичко е предначертано. И нямам сила,нямам. Поглеждам се в огледалото,гледат ме празните ми изпити очи и бледото лице. "Не ми го причинявай отново", казва ми образа в огледалото. Но нали сме пристрастени към страданието.Колко много опива, понякога... няма нищо по-лесно от това да се потапяш в собственото си самосъжаление. Не познавам никой,който да не се оставя на това си чувство.
Но решението. Единствено аз съм натоварена с него. Успокоява ме само фактът, че Ангелът ме пази, както винаги и ще се случи, това, което ще се случи. Друг изход няма.

1 коментар: