I think of you in colors that don`t exist.

25.05.2010 г.

Бяхме и Сме

Говоря си с призраци и офлайн абонати, които може би са ме изтрили от живота си. понеже нямам време за тях. потъвам в собствените си усещания. поредните мъгливи дни. пролет ли е? гледам като през найлоново пликче. а ти си тук, до мен... истински, истински, както никога.
спомням си, много отдавна имаше "душата ми се е разтворила като крила на кацналата пеперуда". сега чакам пътят да ме повика. сам, както винаги.
гледам лицето си в огледалото. "аз ли съм или не съм?" или "само аз съм аз"... стига с тези "Азове". Някъде четох за... "Ние". Бяхме и Сме. А лицето ми в огледалото? Подмладено. Как е възможно? Вървя напред,нали?

Няма коментари:

Публикуване на коментар